4 грешки след появата на бебето, които водят до развод

Промените, които идват в семейството, след раждането на детето, объркват живота на двойката и могат да доведат до развод.
Вижте кои са 4-те капана.

1. Доброволен отказ от всичко

С раждането на детето отлита и чувството ви, че принадлежите на себе си, че сте свободни. Не можете да излизате, когато решите, нито да прекарвате времето според желанията и настроението си. Всичко е подчинено на нуждите на бебето. 
Младите родители започват да се чувстват като заложници на ситуацията. Не от самото начало. В първите месеци след раждането на бебето има еуфория, радост и емоционален подем.

В един момент обаче те започнат да си дават сметка, че кръгът им от приятели се е стопил, да поканят някого у дома също е сложно, а да излязат вечер - проблем. И ако в началото се примиряват с мисълта, че е временно, после установяват, че режимът „стоене в къщи“ по-скоро е норма. 
Затова е важна помощта, която те получават. Особено за майката, която е в отпуска, за да си гледа детето и по цял ден стои сама с детето в къщи, в същото време докато мъжът има повече възможности за контакти, защото ходи на работа.

2. Бабата пристига  на помощ

Бабата, която пристига на помощ за бебето, компенсира донякъде липсата на контакти на майката. Това обаче не носи само плюсове, напротив.
Нейното присъствие не дава на семейството възможност да създаде „пълноценен триъгълник“. Бащата остава на заден план, престава да бъде значима фигура, а мнението му въобще може и да не тежи. Мъжът усеща това и се отдръпва. Общите разговори с него се ограничават само около здравето на детето и разни битови тегоби – какво трябва да се плати и да се купи. И таткото започва да прекарва повече време на работа.

Това е сигнал, че младото семейство не се е отделило от родителите си. А появата на дете, изостря конфликта. Защото майката показва, че в някаква степен разчита на бабата и дядото, а не на съпруга си. През първата година обаче е важно семейството да съхрани своята автономност. В противен случай опасността от разрив нараства.

3. Взаимните претенции

В този период мъжът и жената живеят в различен ритъм. Тя е в къщи, той – на работа. На нея ѝ се струва, че той си живее живота, избрал е за себе си по-лекия път, и, че се е освободил от неприятните и досадни дейности около бебето. Той пък си мисли, че тя цял ден си седи в къщи, няма от какво толкова да се уморява и може да се забавлява. Освен това има и достатъчно време за себе си.
Това вътрешно недоволство започва да се акумулира. Затова възникват и претенции, понякога дори ревност и озлобление.

В този период е е важно не само да оценявате грижата и приноса на всеки към семейството, но и да го показвате. Дори, ако лично на вас, той ви се струва съвсем недостътъчен.
Освен това е важно да се научите да говорите за своите нужди.
Партньорът наистина може да не се досеща от какво се нуждаете. Трябва да си говорите. Без претенции, без агресия, без упреци. Просто да обсъждате проблемите като възрастни хора.

4. В плен на познатите родителски тревоги

Тези обективни трудности идват на фона на общата тревожност на всички млади родители. На първо място за бебето – дали то се храни и защо не спи спокойно, Защо плаче много? Това са все поводи за безпокойство.
На второ място тревожността е висока, заради общото положение на предопределеност и необратимост.
Понякога ставаш родител неочаквано, непланирано, но знаеш, че това е за цял живот. 
Тази тревожност е цената на щастието и близостта, която децата ви дават. Тя е естествена и трябва да бъде осъзната, да роботите над нея, а не да я оставите да ви задушава. Дори и да дължите в ръце ревящото бебе, преди да успокоите него, пробвайте да се успокоите вие самата. 
Да се преживее първата година, да се установи близост и любов, въпреки трудностите, е напълно възможно. Иска обаче усилия и от двете страни, което по-късно стократно ще ви се отблагодари.

Людмила Петрановка, адаптация Мона Василева